-
1 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
2 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
3 redire
v. (de re- et dire) I. v.tr. 1. повтарям, отново; 2. преразказвам, повтарям думите на някого; II. v.tr. ind. avoir, trouver... а redire а възразявам, критикувам; trouver а redire а tout критикувам всичко; se redire повтарям се. -
4 biais1
m. (p.-к. du gr. epikarsios "oblique") 1. полегата посока, полегато направление; полегатост; 2. бие; le biais1 d'une jupe бие на пола; парче плат, изрязано по диагонал; 3. прен. околен път, заобикалка; хитрост; trouver un biais1 намирам околен път, околни средства; prendre qqn. de biais1 спечелвам някого с хитрост. -
5 buisson
m. (altér. de l'a. fr. boisson, du rad. de bois) 1. гъсталак, шубрак, храст; 2. ястие, което е подредено във форма на пирамида; buisson d'écrevisses пирамида от сварени раци; 3. arbre en buisson плодно дръвче, което е ниско подрязано. Ќ battre les buissons лов. претърсвам гората, за да подгоня дивеч; trouver buisson creux лов. не намирам дивеча (след претърсване на гората с хайка); прен. не намирам каквото търся; buisson ardent рел. храст, който гори без да изгаря (форма, под която Господ се е явил на Мойсей). -
6 caribou
m. (mot canadien, de l'algonquin "qui creuse avec une pelle" parce qu'il creuse la neige pour trouver sa nourriture) зоол. канадски елен. -
7 chaussure
f. (de chausser) 1. обувка; chaussure de cuir кожена обувка; chaussure de sport спортна обувка, маратонка; chaussures du 40 обувки четиридесети номер; taille d'une chaussure размер на обувка; 2. обувна промишленост. Ќ trouver une chaussure а son pied разг. намирам си майстора. -
8 clos2,
e adj. (de clore) 1. затворен, закрит; а huis clos2, юр. при закрити врати (за заседание); 2. приключен, завършен; la séance est clos2,e заседанието е закрито. Ќ champ clos2, ист. заградено място за двубой или турнир през средните векове; trouver porte clos2,e не намирам никого; maison clos2,e публичен дом; vivre en vase clos2, живея затворено, уединено; а la nuit clos2,e посред нощ; yeux mi-clos полузатворени очи. Ќ Hom. clause. -
9 controuver
v.tr. (du lat. cum- et tropare "trouver") измислям лъжи. -
10 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
11 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
12 énigme
f. (lat. њnigma, gr. ainigma) 1. загадка; енигма, гатанка; 2. прен. неразбираеми, загадъчни думи. Ќ trouver le mot de l'énigme разг. намирам разковничето, разрешението на въпроса. -
13 gâteau
m. (probabl. frq. °wastil "nourriture") 1. сладкиш, торта, сладка баница; gâteau feuilleté баница от точени кори; gâteaux secs сухи сладки; gâteau d'anniversaire торта за рожден ден; 2. слитък; gâteau de plomb слитък олово; 3. предмет с цилиндрична форма, която наподобява торта; 4. пчел. gâteau de cire парче от пчелна пита; 5. техн. парче восък или огнеупорна пръст, с която скулптурите запълват кухините на калъп за изливане на скулптура. Ќ gâteau des rois сладка пита със зърно от бакла, което трябва да се открие; maman gâteau майка, която глези децата си; trouver la fève а gâteau провървя ми, усмихва ми се щастието; avoir sa part du gâteau разг. имам част от печалбата; c'est du gâteau това е лесно. -
14 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
15 introuvable
adj. (de in- et trouver) който не може да се намери, рядък. -
16 inventaire
m. (lat. jur. inventarium, de invenire "trouver") 1. инвентар, опис, списък (на това, което се намира в учреждение, магазин и др.); dresser l'inventaire съставям опис, правя списък; 2. инвентаризация; faire l'inventaire de правя инвентаризация на; 3. опис на завещание. Ќ bénéfice d'inventaire юр. право на наследник да не плаща дълговете на едно наследство, ако те са повече от самото наследство. -
17 inventeur,
trice m., f. (lat. inventor, inventrix, de invenire "trouver") 1. изобретател; 2. откривател; inventeur, d'un trésor откривател на съкровище; inventeur, d'une loi physique откривател на физичен закон; 3. човек, който измисля нещо. Ќ Ant. copiste, imitateur. -
18 invention
f. (lat. inventio, de invenire "trouver") 1. изнамиране, откриване; invention d'une loi physique откриване на физичен закон; invention d'un Trésor юр. откриване на съкровище; invention de la Sainte Croix рел. откриване на Светия кръст; 2. изобретение; invention d'une machine изобретяване на машина; 3. измислица, невярно нещо; 4. инвентивност, креативност, способност за изнамиране на нови идеи. Ќ brevet d'invention патент; nécessité est mère de l'invention погов. нуждата е майката на изобретението; de l'invention de qqn. изобретено от някого. -
19 joint1,
e adj. et m. (de joindre) 1. събран, свързан, прибран, съединен; pieds joint1,s събрани крака; efforts joint1,s съединени усилия; 2. прибавен; lettre joint1,e а un paquet писмо, прибавено към пакет; 3. m. анат. става; le joint1, des os ставата на костите; 4. m. техн. гарнитура; joint1, de culasse гарнитура на главата на автомобилен двигател; 5. m. шарнирно свързване; 6. m. фуга, свръзка, шев, свързване. Ќ trouver le joint1, разг. намирам начин да отстраня трудност; ci-joint, e тук приложен. Ќ Ant. disjoint, séparé. -
20 lubie
f. (lat. libere "trouver bon") разг. прищявка.
Страницы
См. также в других словарях:
trouver — [ truve ] v. tr. <conjug. : 1> • fin XIIe; truver 1080; lat. pop. °tropare « composer (un air, un poème) » (cf. troubadour), puis « inventer, découvrir » (cf. lat. médiév. contropare → controuvé) I ♦ 1 ♦ Apercevoir, rencontrer, toucher (ce… … Encyclopédie Universelle
trouver — Trouver, Inuenire, Nancisci. Il faut trouver, Inuento est opus. J ay trouvé fort affaire en cet affaire, Negotium reperiri in hac re. Là je trouvay L. Lucius avec lettres, Ibi mihi praesto fuit L. Lucilius cum literis. Trouver quelqu un plus… … Thresor de la langue françoyse
trouver — TROUVER. v. act. Rencontrer quelqu un, ou quelque chose, soit qu on le cherche ou qu on ne le cherche pas. Il le trouva dans le chemin. il trouva un thresor par hasard en faisant creuser un fossé. il a tant cherché qu il a trouvé ce papier. il le … Dictionnaire de l'Académie française
Trouver le trefle pourpre a quatre feuilles ! — Trouver le trèfle pourpre à quatre feuilles ! Premier OAV de l anime Naruto. L histoire Cet épisode spécial raconte une histoire totalement à part de la série dans laquelle Naruto décide de rendre service au petit Konohamaru. Ce dernier, qui… … Wikipédia en Français
Trouver le trèfle pourpre à quatre feuilles ! — Trouver le trèfle pourpre à quatre feuilles est le premier OAV de l anime Naruto. L histoire Le trèfle pourpre à quatre feuilles. Cet épisode spécial raconte une histoire totalement à part de la série dans laquelle Naruto décide de rendre service … Wikipédia en Français
Trouver chaussure à son pied — ● Trouver chaussure à son pied trouver la chose ou la personne qui convient, spécialement en parlant d un mari ou d une épouse … Encyclopédie Universelle
Trouver le buisson creux, ou faire buisson creux — ● Trouver le buisson creux, ou faire buisson creux ne pas trouver dans l enceinte la bête détournée … Encyclopédie Universelle
Trouver mieux — ● Trouver mieux trouver quelqu un, quelque chose qui convienne mieux … Encyclopédie Universelle
Trouver porte close — ● Trouver porte close ne trouver personne au lieu où on se présente … Encyclopédie Universelle
Trouver son compte à quelque chose — ● Trouver son compte à quelque chose y trouver son avantage … Encyclopédie Universelle
Trouver son homme — ● Trouver son homme trouver plus fort que soi … Encyclopédie Universelle
